valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
27 июн. 2014 г., 22:18

Наясно със себе си 

  Поэзия
378 0 3

Още малко и ще хвърля шлема,
не ми е нужен в моята страна.
Усмивката със себе си ще взема,
за моя син и моята жена.

Строеж не искам даже да погледна.
Море, гори ме чакат у дома.
Пореден полет, връщане поредно.
Последна нощ, безсънна при това.

Очите ми не лепнат като вчера. 
Ръцете и краката не болят.
Мен чакат ме във къщи да вечерям.
Усещам вече вкус и аромат.

Не искам да говоря за сърцето,
как ритъмът му - пъти зачести. 
Светлее ми от щастие лицето,
чак бръчките ми нещо заличи.

Завръщам се в Родината прекрасна.
Не ми понася тази суета. 
Със себе си отдавна съм наясно,
че коренът се храни от пръстта.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??