Ще ти дам този залез назаем,
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край...
Ще ти дам този изгрев назаем,
(аз имам изгреви в излишък)
да го скъташ дълбоко отляво,
та когато пътеката свърши,
да си знаеш, че има начало...
Ще ти дам малко думи назаем,
(аз имам толкова в излишък)
да ги скриеш на топло в дълбокото,
та когато остана безмълвна,
да ми кажеш две думички само...
Ще ти дам всичко мое назаем,
(имам от всичко в излишък)
да го пазиш от вятъра вечен,
та когато остана без нищо,
да поискам трошица от тебе!
© Рада Димова Все права защищены