вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров
Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно
това, което глътката не може да теши.
Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,
а гърлото за болката, която те гори.
Ти пий, но болката преграда няма,
дори пияна, зная, нищичко не я теши.
Гори на клада, щом е Тя - Любов голяма,
и слънцето бледнее в нейните искри.
Пожарите ù стават пепелища прашни,
а устните - два режещи бръснача,
и само ехото в очи от спомени ...