Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни,
безпомощни, че той
не може вечно техен да остане...
Паролата – „наздраве” някой каза
и стоплени усмивките играят
в магията на Радостта!
Горчива, тръпнеща следа
повежда мисълта към необятното.
Дали контурите на Истината са това,
или миражът с нас играе си отново!
© Константин Корадов Все права защищены