Очите ми поглеждаха със блясък
до вчера, когато някой го уби.
Хей тъй, подхвърлиха им пясък
и никой не помисли, че боли.
Сега от мен се иска да прогледна.
Но мога ли сред тая шир от суета
със погледа си аз да не засегна,
или да разпозная ранената душа?
Ръцете ми докосваха със нежност
до вчера, когато някой ги изви.
Запратиха ги в сивата безбрежност,
а исках да оставя с тях следи. ...