Какво не бих направила за таз усмивка?!
Не бих ли преобърнала света...
Не бих ли тичала към тебе без почивка,
не бих ли тръгнала и боса по снега?
Не бих ли прекосила океани да те видя?
Не бих ли разрушила каменни стени?
Кое е онова, що аз не мога да премина?
Кое е онова, което ни дели?
Не бих ли дала цялата си сила?
Не бих ли спряла, за да разбера поне...
Това, което в мен не дава мѝра
е защо съдбата щастието ми отне?
Какво не бих направила за таз усмивка?
Надеждата отдавна изтъня...
Изгубена любов не се завръща,
но още пари ме в съня...
© Антониа Димитрова Все права защищены