Поспри, не бий толкова силно сърце!
Приготвил съм ти валериан и седефче.
Леко ще те надигна, на глътки отпий.
Не е противоотрова, но ще ти отмине.
Сгушено в мен те милвам, докато заспиш.
Ще мълча-ти от приказки се връщаш...
Успокоено, нещо тихичко мълвиш,
и до лявото ми рамо пак заспиваш.
Аз оставам да се събера. Ще си налея...
Ще отпия и пак на хиляди ще се разпръсна.
А докато сънуваш, знаеш ли какво правя?
Пия до безумие, защото не мога да реша...
С пушка или с кама да те убия.
© Станислав Русев Все права защищены