Любов! О, тя е бумерангът,
направляван от ръката Божия.
Приятелю, търси, в очи открий я
на хора, жадни за живот и без апатия.
Отдавай се, не брой какво печелиш
и тя ще се завърне пак при теб.
Не я отхвърляй! С нея ще осмислиш
с любими хора светлия си ден.
Край слънцето хормони ще прелитат,
но не за туй ще бъдеш ти щастлив.
Че само с тях любов не се измерва
и даже пътят да е все така трънлив,
с усмивка озарявай, колкото сам можеш,
дарявай честичко от светлото у теб.
Честит си, ако на един човек помогнеш,
обърнеш се и чуеш: "Чаках точно теб..."
Приятелю... сега на воля позволи ми
между тебе и небето мост да построя.
Тогава аз - спокойна, но и грешна,
любовта ти, истинската, с радост ще вградя.
© Петя Кръстева Все права защищены
Не те обичам. Не си ми нужна...
Очите ти ме горят напразно.
И двамата сме съвсем наужким,
а няма нищо за приказване...