Не бъркай „не мога“ с „не искам“.

Нито „не искам“ с „не е редно“.

Тук „малко“ и „много“ не виждам.

Нито „полезно“ и „вредно“.

Всичко е импулс, почти без мисъл.

В това най-вече му е чарът. Или не?

Мислиш ли, че има смисъл

в онези дни и срещи – начертаните...

Всичко е без уговорки, задължения.

Нима не ти харесва? Отречи.

Има ли място за чуждите мнения,

щом играчите сме само аз и ти...

Всичко е без мярка, степен.

Или има го. Или пък не.

Няма нужда да е превъзнесен

всеки поглед, дума, жест.

Всичко е каквото сам го виждаш.

Призмата е само твоя.

Другите да я извъртат както искат.

Нямат място в твоята главна роля.