Не чакай да избягам,
аз винаги се връщам,
пред страха от вечно бягство се прекланям,
сълзите солени в гърлото преглъщам.
Използвай ме докрай, напълно,
аз достойнство пред тебе нямам,
избърши си мръсните ръце в моето сърце
(все пак то е твое).
Подсуши лицето си лъжовно с моята коса
(все пак за теб я пазя дълга).
И думи фалшиви продължавай да говориш,
поне така ще чувам твоя глас. ...