Не чакай да избягам,

аз винаги се връщам,

пред страха от вечно бягство се прекланям,

сълзите солени в гърлото преглъщам.

Използвай ме докрай, напълно,

аз достойнство пред тебе нямам,

избърши си мръсните ръце в моето сърце

(все пак то е твое).

Подсуши лицето си лъжовно с моята коса

(все пак за теб я пазя дълга).

И думи фалшиви продължавай да говориш,

поне така ще чувам твоя глас.

Разходи се, подмини ме грозно,

поне да знам, че още веднъж съм те видяла.

Продължавай в сънищата ми да идваш,

поне тогава си какъвто искам.

Времето казват, че лекува, 

но аз харесвам тази болка,

(тя подарък е от теб)

така описвам нашата любов -

тъжна, но красива.