hristam (Христина Мачикян)
531 928
5 мая 2019 г., 22:45

Не дантелено 

  Поэзия
963 6 10


Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай -
да се открехнат клепачите,
та никога повече да не бъркаш
осъдените с палачите.
Дори за случайна въздишка не спирай -
ей я зад тебе метлата,
мисъл по мисъл от прах обирай
и отпраши към луната.
Скарай се с някой самотен дявол,
дяволите те взели,
та да не бъркаш черното с бяло
и трънения венец с дантели.
А после се кискай сама в тъмното,
анатемосала утрото,
та да се втурне сърцето по стръмното
и да превземе утре.


 

© Христина Мачикян Все права защищены

Произведението е включено в:
Нищо не е наужким
hristam (Христина Мачикян) hristam
Книги
Нищо не е наужким
10,00 BGN
  1812  4  2 
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??