13 июн. 2007 г., 23:12

Не дишай... 

  Поэзия
830 0 17
Не дишай, ако трябва да мълчиш!
Не говори! Събудихме звездите.
Не казвай, колко ме обичаш!
Луната е детектор на лъжите,
усмихва се над нас и нежно бди.
Целувай ме, обичам устните ти
задъхани по мене да препускат,
загребали от огъня на залеза,
със нежност на зора да ме обичат,
без думи, без ненужни обещания.
Че тази нощ единствено е наша.
Задъхана под дланите ти, пареща, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??