Върни ми вдъхновението – на порции,
(защото ще тежи, ако е цяло);
до утре сутрин искам си емоциите
и времето да тръгне, че е спряло.
И онзи стих върни ми – там, на рафтчето,
под книгата, която не дочетох.
Че римите ми бягат и е плашещо,
а само тази връзка още „крета”.
Върни усмивките, които не поиска,
но ей така ми взе, за разнообразие.
Без тях съм пак момиче с бяла ризка
от ден едно училище намразило... ...