Върни ми вдъхновението – на порции,

(защото ще тежи, ако е цяло);

до утре сутрин искам си емоциите

и времето да тръгне, че е спряло.

И онзи стих върни ми – там, на рафтчето,

под книгата, която не дочетох.

Че римите ми бягат и е плашещо,

а само тази връзка още „крета”.

Върни усмивките, които не поиска,

но ей така ми взе, за разнообразие.

Без тях съм пак момиче с бяла ризка

от ден едно училище намразило...

И Слънцето, залязло втора зима -

върни го пак в очите ми да грее.

Че в тъмното треперя, да ми мине...

А имам още много да живея!