Не е било писано!
Аз мога да си тръгвам, щом няма смисъл
със поглед само, с тихичка усмивка.
След мене тишината да въздиша
и да се пита – ,,a имаше ли смисъл’’?!
С очи да галя мога аз за сбогом
и бавно да се слея със нощта,
все някъде на някого съм нужна
но не и в твоя хаотичен свят!
Аз мога да си тръгвам… с безразличие,
да скрия мъката, да махна с ръка.
Ти толкова си труден... за обичане,
но въпреки това... въпреки това...!!!
Аз мога да си тръгвам, не е било писано...
Зареница /Диана Стоянова/
© Диана Стоянова Все права защищены