Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето.
Аз искам да посрещам с удивителни
и живите, и мъртвите вълнения,
да бъдат бряг оголените нерви
на всички органични безсъзнания.
Детето в мен усмивката си пази,
съзнавайки че стигне ли до извора,
Единственото в нея се побира.