НЕ Е КЪСНО

Потърсих те... В онази дълга вечер,
когато всички други тихо спяха.
Ти беше все така от мен далече...
Звездите пак компания ми бяха.
Говорих им... Недей да ме виниш!
Навярно може би съм полудяла...
Попитах ги дали и ти не спиш
дали поне една те е видяла...
Дали и там, във твоите очи
е запечатан всеки минал ден,
и в тъжният им блясък си личи,
че още пазиш споменът за мен...

Заспала съм тогава... А навън
сковал е студ и дълго е валяло...
Но аз не съм усетила насън.
Прегръдката ти беше ми одеало...
Политнала надолу към земята
стопи се и последната звезда.
Копнеейки за твоите обятия
помолих да ми сбъдне тя съня...
... И в утрото Надеждата за нас
с усмивка във очите ми възкръсна,
и птица вън запя със твоя глас :
„За Любовта никога не е късно!”

Павлина Соколова