Не е късно...
Да обичаш като Нея...
Доскоро неужилена
с душата си изгубена
пак дириш я, с разлюбено
лице и неразумно име...
Не е късно...
Да пришпорваш като Нея...
Без камшик и шпори
като есенна вихрушка,
като устремен галоп
без юзда и равен ход...
Не е късно...
Да поправиш стореното...
Без дори да си го искал
с прямотата си те стряска,
да се заканва и учудващо
пак хубави неща да ти се случват...
Не е късно...
Да превземеш Любовта...
Нещастните... не Я обичат...
Самотните... почти...
Без тази думичка помръква
светлината... и не съмва...
не... не съмва...
© Мариола Томова Все права защищены
"Без тази думичка помръква тъмнината"!? Оригинално, но има ли нужда от оригиналничене? Не беше ли по-искрено и по-простичко да помръква светлината?