Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост
на вековни и тежки съдби.
Без усмивка. Но сляпа за грубост.
Без посока. Но с бойни тръби...
Не е лудост. Изгубено птиче.
Не на клон чурулика. На пън.
Със очи на наивно момиче,
любовта си раздава. Насън.
--------------------------------------------
Благодаря на Надя, за вдъхновението!