19 окт. 2008 г., 06:05

Не е ревност, самота е 

  Поэзия » Любовная
1254 0 12

Аз зная, обичаше всяка, която

за цвете едно те покани у тях

и знаеш ли, всичко ми беше познато,

бягаш от мен за поредния грях.

 

А аз бях в къщи приспала децата,

отворила книга, но не да чета,

а щом прибереш се, отвориш вратата

да видиш, че страдам и че съм сама.

 

Тази нощ ти ще тръгнеш, аз зная?

Няма любов и сърцата мълчат.

Брак се разпада, а в съседната стая

децата ни спокойно спят.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??