Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там
сбогом взима си всяко листенце с дървото.
После се слива в килим, изтъкан от копнеж
със своите багри да изпъстри платното.
Слънчев лъч обгръща с нисък поклон
долината и островърхите дебри
Есента зазвучава с празничен камертон
развихрила четки, от охра до пурпур потребни.
© Валя Сотирова Все права защищены