rozita-p (Росица)
120 1324
17 дек. 2014 г., 21:15

Не-Есенност 

  Поэзия
777 0 8

нещо като отговор :)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335152

 

Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги,
що есенният дъх безстрастно разпилява.
Не, хладните милувки душата ми не сгряват!
По-пъстър е сънят ми под топли небеса,
по-ярък е денят ми на птиците с гласа,
по-жива мисълта ми, кръвта ми – по-червена
прегърне ли ме нежно тревата окосена,
набъбнала от слънце, попила смях и стон, 
забравила, за малко, че има друг сезон.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Първо се зачудих на кого ми заприлича и видях ЛьоШе
    радвам се, че поетичните ви игри продължават!
  • Хей, Вальо
    и ти се изгуби от сума ти време!
    Радвам се да те "видя" при мен
  • Била си тук и не казваш!
    Набъбнала от слънце...
  • Рег, нали е "нещо като отговор"
    Съвсем съзнателно се придържах към Тошковия стил, докато се изказвах по въпроса
    Венци, и теб те няма никакъв от маса време. Липсваш.
  • тъкмо щях да кажа, че това не е твой стил, и видях линка в началото...
    красиво е, стихотворението ти, но е прекалено подредено, със сдържана емоция...няма те тебе, Роси.
  • Ех, Роси! Така хубаво ми е като те чета...

    На мъглите през мрачното млечно море
    завърни се от някъде, излъжи ме навеки.
    И ябълка матова донеси от далеко
    и сърцето на лятото няма да спре.
    Калин Донков
  • Споделям
Предложения
: ??:??