Преди да умра бях тежко болен.През цялото време покрай мен бяха майка ми,баща ми,сестра ми,жена ми,макар че напоследък изобщо не се разбирахме
и се бяхме очуждили един друг.Нямаше я покрай мен онази,която толкова много очаквах и обичах.Тя неможеше да доиде.Всички знаеха че ще умра.Само майка ми невярваше или по скоро неискаше да е вярно.Знаех,че ще умра точно този ден.Незнам защо просто го усещах.Човек умира тогава когато е уморен.Аз бях уморен,но не и тъжен. Отивам да си взема цигари,чух гласа на сестра ми,но знаех,че причината е съвсем друга,неискаше да види как умирам.Погледите които си отправихме бяха достатъчни за да се разберем и сбогуваме за последно.Тя знаеше,че повече никога няма да се видим,поне не в тоз живот!
Всички излязоха,останах само с майка си.очите ми натежаваха и бавно се затваряха,чувствах умората,като непоносим товар върху мен. Силен писък огласи стаята и ме извади от унеса в който бях изпаднал.Това бе майка ми!Разбрах,че съм умрял.Колкото и да ми се искаше да се н ...