18 мая 2010 г., 17:20

Не и сама 

  Поэзия
520 0 3

Изтощително, обвинително,

до болка унизително,

да криеш и отричаш,

че не мразиш, а обичаш.

 

А после да признаеш,

че не смееш да мечтаеш,

защото безполезно е -

като рана порезна е.

 

И ако няма кой да ти пази гърба,

да застане за теб на края на ръба,

да прощава безкористно всяка вина,

да глътне вместо теб и тази сълза,

да знае какъв си и пак да е с теб

и в битка за теб да е пак най-отпред,

от теб да те пази, когато пак лазиш,

да скрие трупа, ако някой прегазиш,

да скочи със теб, като скочиш и ти,

да разбира всичко само с очи,

да бъде утеха, дори да мълчи,

от тебе да страда, без да личи...

Тогава, човече, загубен си ти...

 

Сега се изправям, напред ще вървя,

защото умирам, но не и сама,

защото те има - искам да крещя-

от все сърце благодаря!

 

На Е.

© Елица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо не си ми казала???????Невероятна си, аз спирам да се излагам
  • Щом пишем такива неща, значи има такива приятели! Ей, закъде без вас, бе, хора!! Обичкам ви... А стихът е...сълзодоен.
  • Нещо сме се разболяли от тая благодарствена вълна напоследък!
    Ай със здраве (то такова стихо не се коментира...прекалено е лично)
Предложения
: ??:??