И тази пролет - престаряла от повтаряне,
се оказа твърде тясна за крилата ми.
(През Април дъждът прилича на разпятие,
за всяка нужда от политане към себе си).
Безучастни и еднакви - като дните ми,
всички улици пасивно се повтарят.
(Не е нужно да си вярващ, за да вярваш,
просто трябва да си мъничко отчаян).
А умората... (онази пролетна принцеса)
всяка вечер във очите ми заспива.
С хапче против смърт лекувам стреса
и все по-рядко чувствам, че съм жива. ...