Не искай времето да спра, това не мога,
мига да задържа, аз нямам сили,
върха достигнахме, почти до Бога,
в конвулсии взаимни сме се впили.
Не искай времето да спра, дори за малко,
опияняващите тръпки ще замръзнат,
а вледенени да останем, ще е жалко,
навеки с времето в прегръдка тъжна.
Не искай времето да спра, дори да можех,
не бих пожертвал плътската стихия,
пияни от взаимността, олтар и ложе,
на любовта обречени, не мога да го скрия.
Не искай времето да спра, а искай още,
мигът вълшебен в страст да се повтори,
готов съм, виждаш ме, за прилив мощен,
не искам времето да спра, недей да спориш.
© Петко Илиев Все права защищены
Жарко стихо!