Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Мен днес денят ме пияни,
а утре черна нощ ме притежава.
В очите ми днес слънцето блести,
а утре сълзи капят, гняв ги притежава.
Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Не искай топлина да дам -
от студ аз често мръзна.
Не искай светлина и плам -
душата ми със тъмнина е пълна.
Не сгушвай се във моето сърце -
с него аз умея и да мразя.
Не търси приют във моите ръце -
че утре могат да са празна стая.
Не искай,
не искай никога от мен
и нищичко не питай!
Аз днес обичам до полуда,
смея се, копнея до заблуда,
а утре самотата ме пленява
и всяка твар ме отвращава.
Днес моят свят е светлосиня песен,
а утре мигновено става друг -
по-сив, по-тъжен и по-тесен,
черно-бял контур.
Аз днес от щастие крещя
и лекичка във въздуха се рея,
а утре ще се строполя
и гръмотевично ще побеснея.
Разбираш ли сега?
Не искай!
Не искай моя ден -
той никак не е ослепителен.
Не питай!
Не питай ти за мойта нощ -
тъй страшна, бурна, уморителна.
Не искай мен, не ме търси,
аз себе си сама
понякога не мога да намеря.
Не искай!
Не искай!
Нищичко не питай!
© Дида Тенева Все права защищены