Не искам сянка да ти бъда,
която подир тебе крачи.
Свободен искам ти да бъдеш,
за сянка никой днес не плаче.
Ти във душата си вземи ме
и ме скрий във свойта пазва.
Топло кътче намери ми,
та от злото да те пазя.
Сълза дори да съм, не искам,
в очите ти без страх се скрила,
а в тях да свети днес усмивка -
за мен да бъдат те закрила.
Че в този свят така абсурден
пак фалшът побеждава
и във живота толкоз труден
любовта ми те спасява!
© Дора Ефтимова Все права защищены