Не искам да разкриваш
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш.
Не искам огърлица
от сапфири.
Искам с камъни скъпи
да замеря момичето
в сянка,
за да си спомни прегръдката
на ново начало.
Не искам дарове,
думи големи.
В средата на нищото
искам да спипам,
залисан,
букета от рози,
отписан.
Не искам
планирано щастие.
Искам да чувам
тишината.
Тя умее да ражда
нови слънца.
И да чака.
Да се завърна.
© Калина Стоянова Все права защищены
планирано щастие.
Искам да чувам
тишината.
Тя умее да ражда
нови слънца.
И да чака.
Да се завърна.
Пракрасно ми е тук, като в люлка с книга, която ме намира в точния момент! Радвам се,че те открих!