В сянка черна на смъртта
ще обвия нежно любовта.
С бърз замах ще залича,
туй което казват, че е обичта.
Ще я покрия с петната от кръв,
изтичащи бавно от мен.
Ще разкъсам отвътре сърцето,
ще те премахна жестоко от там.
Ще спра да живея ден след ден,
само и единствено
да те виждам до мен.
Но така аз ще умра...
Че кой може да живее
без сърце, без душа?
Нека тогава умра.
Поне така ще престанеш
да бъдеш за мен
всичко на света.
© Радена Все права защищены