Не искам да пускам ръката ти…
Студена е, но топли ме,
повярвай…
Не искам да чувствам умората,
но бягах към теб до зори…
Тичах… гонех се с вятъра,
кой първи ще целуне очите ти…
Тичах…
Изпуснах те…
Спънах се в хората,
дето срещнах в късни зори…
Пътя към теб беше труден!
Падах в локви,
препълнени с желания,
пропиляни мечти,
от сълзите на хората,
с онези заслепени очи…
Падах…
Спъвах се в обещания…
Изпуснах те…
(как исках да те стигна само…
може би само за миг…)
да избягам с теб някъде…
като влак-спасение…
или катастрофа…
сърцето само ще реши…
И сега, когато те стигнах…
до мен ли си?
Не искам да пускам ръката ти…
Но май доста далеч си вече, нали?…
11. 03. 2008
© Ем Все права защищены