Не искам Коледа да идва,
не искам коледна елха,
пак самотата да окичвам
с гирлянди, лъскави неща.
А някога и аз подтичвах
със мама, татко за ръка,
снежинки пухкави и истински
нашепваха за чудеса.
Елхата беше кукла жива,
приказвах й със часове,
мечтаех да е най-красива,
отрупвах я с какво ли не.
Сега във Коледа не вярвам,
ни в коледните празненства,
дори се малко натъжавам
от спомените на кръвта.
Разбира се, зарад’ децата
ще купя смях в една торба,
а някъде далеч в душата
е празна моята елха.
© Ивон Все права защищены