Не искам неонови сутрини,
и снощни накъсани кадри
в студеното празно легло.
Не искам горчиво кафе за закуска,
самотни разходки във парка
и в очите потънали кораби.
Не искам опушени вечери,
досадни хормони край мен
и пълни със мъка бутилки.
Не искам дни пред екрана,
отдавна прочетени книги не искам,
проспани предпролетни делници. ...