Не искам оправдания и думи "честни".
Пред мен изглеждат толкоз смешни...
Защо се оправдаваш, знаейки, че си сгрешил
и моето сърце с този грях си наранил!
Не искам да те виждам през хиляди врати -
образът ти от моето сърце ще залича дори...
Ти за мене беше светъл ден, мечта, постигната... почти.
Излъга моето сърце... Обичах те... Уви!
Не искам оправдания, клетви, думи излишни
и още твои тайни скришни.
От дълго време мисля и съм вече уморена.
Душата ми към теб изстина, а вече съм студена.
С една лъжа, в мен уби ти всичко живо: СПРИ!
В мене всяка част кърви!
Не искам оправдания - лъжливи са те!
Върви търси другаде любовта! НЕ! Не зная къде!
Върви напред, живота е твой,
владей го, с лъжи живей в затвора свой!
Не искам оправдания... клетви дори...
                  ЗА МЕНЕ ПРОСТО ЗАБРАВИ!