Зад маската, закриваща лицето ти,

проблесна лъч от бяла светлина,

прободе без да извести сърце ми

и сега стои немирен в моята душа.

Поисках Бог да прати моя зов.

Помолих се за мъничко любов,

а Той ми даде теб,  мечтаната.

И с духа си ме обгърна цялата.

Припев: Не искам да загубя чувствата. 
                Не искам сам нощта да споделя. 
                Не искам зима в мен да бъде. 

                Не искам друг да е до теб сега.

За първи път не знам какво да кажа.  
Как мислите си в ред  да приведа?  
Душата ми те иска, без да знае,
как в безкрая безкрил да полетя.

Но ти не тръгвай, постой така,  

задръж в очи неканени сълзите. 

Поспри за миг, не казвай нищо,  
само вътре в мене остави искрите.

Припев: Не искам да загубя чувствата. 
                Не искам сам нощта да споделя. 
                Не искам зима в мен да бъде. 

                Не искам друг да е до теб сега.