ellen_rives (Елен Ривес)
38 66
16 окт. 2007 г., 22:15

Не издържам вече... 

  Поэзия
1170 0 4
И ти се оказа поредната лъжа,
да съм сама явно е моята съдба,
да роня сълзи скришно и мълчаливо,
да чакам истинската любов търпеливо.

Но къде е тя? Защо я няма?
Защо след всеки край чувствам се обрана?
Защо животът надежди все ми дава?
А после обещанията си забравя и отново ме предава?

Чувствам как отвътре се задушавам,
как сама пред себе си започвам да се защитавам,
дори си мисля, че любовта не ще срещна,
не вярвам, че вече с добро ще я посрещна.

След тази нощ сърцето е толкова ранено,
от лъжите и предателите е задушено.
То се чувства по-самотно от всякога преди,
чувства се така разбито като разпадащите се скали!

Виждам как ставам все по-силна - очите вече не ронят сълзи,
макар и сърцето да умира и толкова да го боли...
Променям се с всеки изминал час,
но едно завинаги ще зная аз,
че каквото и да става, той винаги ще е в сърцето ми!!!

© Елен Ривес Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много обич и тъга има в стиха ти!Поздрав!
  • но понякога не чувствам,че дишам ... заставам пред огледалото виждам как мигам,чувствам пулса си ...мърдам движа се но ...сякаш нещо ме кара да си мисля,че аз съм мъртва,че съм невидима сякаш ме няма.Понякога седя и текат сълзи ... а понякога се чувствам толкова щастлива...но е за кратко
  • благодаря ви много
  • Да сърцата болят, но трябва да вярваме в любовта, защото както ранява, така и лекува! Браво!
Предложения
: ??:??