10 февр. 2016 г., 20:33

Не живеем във рай 

  Поэзия » Философская
486 0 3

Аз съм буден по цели нощИ
и не спя, аз горя от тревога,
във мъглата сутрин гарга крещи,
вечер, крие се в змийска бърлога.

 

Под земята живее ли птица? Не знам..
Като съсел, или змиЯ проклета,
Вино наливам и пия- не ям,
да се напиеш не можеш с мезета.

 

И мечтая да стигна докрай,
ако трябва ще си вържа нозете,
Не живеем, все пак..не живеем във рай,
изкрещявам в главата си- СПРЕТЕ!

 

Спрете мисли! Проклети да сте!
От вас няма мира,ни капка  покой..
Вътрешно искам всичко да свърши,
или да има обратен завой..

 

Но не може! Не бива! Поемеш ли- край..
Пътят е стръмен и страшен, но лесен,
Пътят огласян от кучешки лай..
Пътят славен, потаен и тесен.

 

Те не само лаят,но искат да хапят,
дебнат във мрака да затвориш очи,
и както на есен, листата окапят
и грозни изглеждат ни всички гори.

 

Тъй и тези кучета страшни,
с опадала козина и кръв във очите
тичат по широките пътища, прашни,
и дебнат кога да ти свият сърмите..

 

Затуй ще съм буден! Ще пия кафета..
Ще цакам сам карти, със пушка до крак,
След мен  я предавам на друг таз щафета,
на друг някой смел безрасъден юнак.

 

© Лебовски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Под земята живее ли птица? Не знам..
    Като съсел, или змиЯ проклета,
    Поздрав!
  • Много мъжко стихотворение! Тревожно, страстно и т.н. Би ми звучало по-добре "гарван", вместо "гарга", но стиховете са си твои! И така е добре!
Предложения
: ??:??