Мечтае, пътува, събира монети,
често ме пита: "откъде ли са взети? "
Харесва и тачи европейското кино,
ах, как презира всичко фалшиво.
Перфектна, директна, но не като нея,
не като нея, единствена тя е.
Тя е вълните в морето, в кея,
в умът ми течения от мисли и мнения.
Лято и слънце в едно изречение,
подобно на нея, събужда вълнение.
Липсва ми как ми говори на нос,
с нея лимонът е сладкият плод.
Бедствие, буря, едно към едно,
да я рисувам не мога, питам: "Защо?",
е толкова кротък вулкан от любов,
ето толкова лесно простен е порок.
© Иван Ценов Все права защищены