Все бълват шарени сплетни устата хорски, химерно-чисти носят се лъжи- кънтят позорно. Словата техни сякаш изведнаж прокрадват бавно, за бедните души мираж - поглъщан жадно. А после ... в Храма Божи примирен стои човекът и все, че той на сплетните е в плен, мълви полека, молитви свои, сякаш и на ум не му минава - сред хората се вдига вече шум, ужасна врява. За Бога все пак сеща се самин, прости му, Боже, словата - те не мерят се с аршин, ни лягат в ложе. Но те разпалват всякакви вражди, така не бива, сплетните смазват хората, уви - с вулканна сила. И лесно е след туй да се реди молитва Богу, тя думата-лъжа си веч жужи, буди тревога... ...П.П.... А колко малко ни остава да не бъдем зли, да живеем всички с вяра и дела добри...
"сплетните смазват хората, уви -
с вулканна сила."-съвършенно,вярно!Няма спор,нито повод за противоречие!Права си!
А ако това осъзнаем"А колко малко ни остава
да не бъдем зли,
да живеем всички с вяра
и дела добри..." живота ни би бил много по-лесен и безоблачен!
Възхищавам ти се!
Поздрав изскрен от сърце за стиха!
/относно ЧАР/ Благодаря ти, Чар !
Седем усмивки, седем е число на пълнота !
/относно Пиночет/ Когато ти напишеш нещо, на йота само доближаващо се до моето не струващо стихотворение, когато станеш по-голям и малко по-възпитан, тогава ще поведа с теб словесна битка в защита на моята територия. Сега и това ти е много !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.