Не ме будете!
Моля ви – не ме будете!
Самозалъгване и страх
се борят в мен!
И всяка дума ще избухне,
и всеки звук крещи –
прекършен цвят
небрежно хвърлен,
подминат после –
ей така!
Не ме будете!
Моля ви – не ме будете!
Със спомени и обич
беше пълен моят свят.
От синьото до черното
дъгата в мене свети
с непоносима болка,
с непобедим копнеж!
Не ме будете!
Моля ви – не ме будете!
Във моя сън
люлеят ме мечта и песен!
Във моя сън
очите ти ме гледат –
зоват ме със омайна топлина!
Не ме будете!
Моля ви – не ме будете!
© Елена Бързева Все права защищены