И да вали,
и да гърми,
и чак небе да се продъни,
аз знам, че пак
поне в зори
Любов на мен ще се присъни.
И ще светлù
от сто луни,
и път нагоре ще жълтее.
Сърце дори
във път гори
и песен за Любов ще пее.
© Никола Апостолов Все права защищены