Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
30 мар. 2024 г., 16:32

Не ме е страх 

  Поэзия
247 1 4

Не ме е страх от самотата…

от тишината, верен мой приятел

от коловозите пресичащи ума

от мислите ми личен наблюдател…

 

Не ме е страх от вътрешния глас

когато ме разлиства непрестанно,

през стъпките на продължаващ валс

да бъда себе си, буквално и пространно.

 

Вървях и падах, ставах и ревях

от болки, от терзания, от рани…

от ужасите вечни на страха, ето че

дочаках Оскари, получих и награди.

 

За силата отвътре иде реч…

онази, скритата зад пластове душевни,

могъщество незнайно в дух… и сеч

на слабостите подчинили ни безславно.

 

Спасена ли съм…, няма как да знам…

оглеждам се, пак тук съм…невредима.

Греша и продължавам… не ме е страх

да бъда човек… с това, съм неделима.

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??