Не ме е страх
Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя,
камбана съм във храма на душата.
Изпяла най-кървящите и пламенни слова,
събрала се във болка осъзната.
Не ме е страх от тъмното, та аз съм светлина,
свещица восъчна, иконостасна.
Изплакала сълзите си, на кладата горя,
приела свойта карма прокълната.
Не ме е страх от стръмното, животът е скала,
заострените зъбери прескачам.
Крилете си залепям, над бездната летя,
завихрям бури с въздуха сумрачен.
Не ме е страх от Нищото, но плаши ориста
в безверие сърцето ми да бие.
Аз моля се на Бога, дарил ме с Любовта,
в смирена топлина да го обвие.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
много смело, великолепно ...
-
Много хубаво! Поздравления и от мен, Таня!
-
Чудесна творба, Таня!С удоволствие чета тази истинска поезия, дори и да е болезнена. Бог щедро да те благослови!
-
Така е, Ани!
-
Трябва дълго да си ровил в душата си с пречупени пръсти, за да стигнеш до това откровение!
-
Дааааа, мен ме е страх най-вече за близките ми.Може да звучи лудо, но собственият си се наложи да преодолея.
-
Благодаря на всички спрели се тук.
Майче, дали е идеалистичен не знам, но е написан на един дъх.Вече няма от какво да ме е страх, миличка. Човек минал през ада не са страхува за себе си.
Данчо, демони винаги е имало и ще има, но най-страшни за тези облечени в ангелски кожи.
Зем, видял ли си смъртта в очите, силата и намалява.
Вики и Белла, обичам ви! -
Зрасти Танюш, и мен не ме е страх! Страхуват се тези които не са гледали смъртта в очите, а аз вече двайсет години втори живот живея...
-
Добре дошла в отбора... и мен не е
-
От Бог не ме е страх, той е Любов!
Страхувам се от тъмните помисли! -
Човек трябва да се плаши единствено от себе си и от Бог!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
