Не ме измисляй между две ракии,

не се опитвай да ме съживиш!

Свърши нашата малка магия,

нека животът ни продължи...

Липсваш ми. Признавам го.

Всяка част при споменът трепти,

но нямам сили за „завръщане”

и време нямам за игри.

И ти не ще се върнеш, знам го.

Макар за мен да пиеш пак.

За жалост горди сме и двамата,

не ще ни сгрее някаква Любов...

Не ме разбирай грешно –

не искам да те срещна вече.

След сълзите не е човешко

приятел свой да те наричам!