29 нояб. 2007 г., 20:59
Не ме изтривай с думата “забрава”.
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си?
Не ме губи…
Не искам…
За сетен път навярно те… вгорчих,
изплаквайки душата на разсъмване.
Със собственото си безсилие да бъда силна!
Разплаках се! Боли.
Защото някъде те има… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация