Ти нямаш даже капка жал към мене,
въобще не си играеш да щадиш...
Понякога оставяш ме ранена,
понякога до лудост ме болиш.
Понякога стихийно ме разкъсваш,
от всички други по-жесток си с мен,
сърцето мое само с поглед пръсваш
и ставам беззащитна в твоя плен...
Като жарава в нощите ми париш -
ръцете и до днес след теб болят,
където с груба нежност си ме галил,
а в мислите - проклинал всеки път.
Като превърна думите си в цифри,
като извадя радостта, смеха,
по сметките ми, сякаш че от всички
за теб съм най-омразна на света!

Но знам, че много тайно ме харесваш,
и повече, и повече дори,
и знам, че да си мой не ти е лесно -
и в теб навярно някога боли...
Така че аз не искам да ме жалиш -
за теб с усмивка болката търпя.
Забивай в мене хладните кинжали -
не ме щади, аз няма да умра!
Яда към мен понякога не сдържай -
когато си ми бесен - изкрещи!
Но дълго в свойте ласки ме задържай,
когато някой с нещо ме рани...
А аз ще ти благодаря за всичко,
дори да бъдеш този някой ти...
защото знам, че тайно ме обичаш...
И повече, и повече дори.