18 авг. 2020 г., 00:39

Не ме напускай, Лято 

  Поэзия
653 5 3

Не ме напускай, Лято, не, недей –

със толкова молитвен жар те чаках.

Поспри се, за пореден път огрей –

с лъчите на зората стапяй мрака.

 

Ще мога ли да дишам, я кажи,

без твойте слънчогледови полета,

без маковете в люшкащи вълни,

без сладостта, пропита в плодовете.

 

Не ме оставяй, още сам, недей,

макар да е красива есента.

Със птичите си песни ми попей,

да стоплиш с радост моята душа!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??