doubt (Ирина)
51 258
10 июл. 2013 г., 08:01

Не ме научи как да съм сама 

  Поэзия » Другая
1741 1 17

Научи ме на всичко... бях дете,

когато ми показа синевата

и там във необятното небе

за първи път видях с очи дъгата...

Какви очи отворих за света...?!

Реших, че всичко светло е и цветно,

тогава ме накара да мълча,

че да говоря празни приказки е вредно...

Години минаха, отново ми показа

обсипаното със звезди небе,

все същото над мен, като отрязък,

но някак променено малко бе.

Научи ме кога да продължавам,

кога глава да свеждам със вина,

как да преглъщам, как да оцелявам

и как да стана истинска жена.

Научи ме на думи да не вярвам,

да съдя по делата за човека,

ръка на всеки в нужда да подавам

и да не търся все отъпкана пътека.

Научи ме пред други да не плача,

освен пред теб и мама щом тъгувам,

да имам смелостта да се опълча,

да бъда себе си и да не се страхувам.

Научи ме, когато най-боли ме,

да знам, че отминава – било важно

щом ти през всичко с мене ще преминеш,

не може някак нищо да е страшно.

Научи ме да мога да прощавам,

да мога да греша и да призная

и прошка да поискам, и да давам

любов и милост щом я пожелаят.

Сега голяма съм и всичко ми е ясно,

уроците ти смело подредих

на листа бял, но на места е празно,

там думите не стигат, нито стих...

Последно каза ми, че трябва да поискам

ръката ти, щом в бездна полетя.

Кажи ми днес чия ръка да стискам...

Не ме научи как да съм сама!

 

© Ирина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изказала си мои преживявания, по начин, какъвто бих искала да направя сама. Силно ме развълнува! Тъгувам и плача заедно с теб.
  • Казват,че това е част от кръговрата,
    но аз не мога да се примиря с това!
    Когато загубиш родител,мисля,
    че умира и частица от теб самия!!!
  • Може да си заобиколен от "тълпа", но да се чувстваш самотен!!!
    Може реално да си сам, но душата ти да е пълна с емоция, чувства и усещане за споделеност!!! Всичко е начин на мислене и възприемане на нещата, които ни се случват!!! Всеки е претърпял някаква загуба в живота си, но по-важно е ти как ще приемеш това и доколко и какво значение ще му отдадеш!!! Дори и да знаеш, че имаш приятелско рамо, на което да се облегнеш в труден момент, изборът е наш дали ще го пожелаем или ще предпочетем да се справим сами с поредното предизвикателство!!! Най-важно е да не задържаме тъгата и мъката в себе си, а да намираме начини да я преживяваме и освобождаваме, и да позволим на новите неща да ни се случват!!!
  • Прекрасно е! Поезията другарува със самотата Wali/Виолета Томова/
  • Усетих и аз тъгата ти в този страхотен стих. Но Таня е права -някои неща не се учат. Поздрав, Ирина!
  • Споделям болката и чувствата ти, мила Ирина, аз загубих баща си преди девет години, все повече ми липсва и мъката не стихва. Посветила си му прекрасен стих, мир на праха му!
  • Благодаря ви! Знам Танче! Ох, Вале просълзих се от умиление... сърдечен наемател Мерси Дани - казахме си "да" Жани, благодаря за вниманието - радвам се, че ме посещаваш и коментарът ти означава много за мен! Краси, от утвърден талант като теб, признателността е благослов! Благодаря ти! Мерси за гостуването Силве, Чочо, Ивон! Ради, дълго време не стъпвах на тази почва...мислех си че не е правилно да споделям подобна реална болка с никого. Осъзнах, че всъщност помага... на една стотна. Споделям болката ти и те подкрепям дори и само на думи, понякога и те са нещо...поне са искрени!
  • Затрогващ стих!
  • !!
  • Откъснато от най–дълбокото и лично пространство,изплакано с най–искрените думи!Аз също скоро загубих баща си и още не смея да се докосна до тази тема!Благодаря ти!
  • Чудесен стих!
  • Дълбоко затрогващо с огромната любов,благодарност и тъга!Красив стих!
  • !!!
  • Това може би е един от най - добрите ти стихове, браво!
    ( ти ме намери онзи ден, а аз по - отдавна )
  • Аплодисменти за Ирина и Валентин!!!
  • Искам да ти кажа нещо,

    моля те, не ме прекъсвай,

    свали от устни ми горещи

    тези твои нежни пръсти!



    Искам да ти споделя,

    по-скоро да извикам,

    не, дори да изкрещя

    колко много те обичам!



    Не знаех, че от обич

    може да боли така

    от тоз железен обръч

    около сърцето във гръдта!



    Обръч, който стяга

    от несподелената любов

    и от който да избягам

    не съм способен и готов!



    А колко просто е да кажеш:

    "Да! Ти си ми любим приятел!"

    и няма тази тежест да ме смазва,

    ще съм почти щастлив сърдечен

    наемател!
  • Някои неща не се учат...
Предложения
: ??:??