Не ме обичай, може би съм луда,
не ме възпирай, нека да вървя,
бленувах те, за любовта се молех,
но ето че прегръщам тишина...
Не ме сънувай, няма да съм твоя,
не ме прегръщай, дори и във съня,
кошмар бе ти... в живота ми - отрова,
изпивах те до капка и боля...
Не ме поглеждай, даже да те моля,
не ме измъчвай с надежда и тъга.
Върви сега по пътя си с тревога,
че днес си роб на твойта самота...