марси (Мери Добрева)
120 104
14 авг. 2007 г., 16:15

НЕ МЕ ОБИЧАШ 

  Поэзия
893 0 5
 

Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира.
Сетивата -
спуснати
карирано-сиви
пердета пред изгрев
са.
Пусто е,
пусто.
Навярно не ме обичаш.
Другото е
суета,
да се лъжем, че се имаме.
Другото е
лицемерно двуличие,
наранено.
Докосване плахо
и длани разсънени,
белези по тялото,
сигурно
навътре в душата са
раните -
не можем да ги превържем.
Какво ни остава?

Да сме заедно -
наедрели от чувства по съмнало,
сълзи
в соленото на всемира.

© Мери Добрева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Поздрави Мариана!
  • Няма по-силна съзидателна и едновременно разрушителна сила от любовта.Господи,както ти дава криле да летиш и усещащ невероятни и неизказуеми с думи неща,така изведнъж,ей така,като на шега може да ти откачи крилете...и да се намериш някъде на дъното,смазан от собствените си мечти....
  • И на мен ми хареса, Марси!
    Поздрави!
  • Образно , истинско чувство, сълзи за разкош, браво, Марси.
Предложения
: ??:??