Не ме питай дали съм магьосница,
дай ми само повод да го направя.
Със замах ще прахосам живота си,
а нататък – по масло и мед ще е.
Не ме питай дали съм орисница –
свойта орис на чужди не давам!
Непотребна дребнавост единствено
и от чуждата орис спасява.
Не ме питай дали съм стихия.
И бедствие. Зная само, че не мога да крия
толкова дълго сълзите в очите си.
И да казвам, че въпреки всичко
ни най-малко не ме е боляло...
Просто питай дали съм магия,
и попитай луната за мене -
нося в себе си своята орис.
И не съм ни стихия, ни бедствие.
Щом завали във душата ми,
сълзите крия зад забравени рани.
И не ме е боляло... Никога!
© Нели Все права защищены